Frequently Asked Questions
Какво представляват иновативните модели на финансиране?
Терминът „иновативни модели на финансиране“ се отнася до механизмите и инструментите, разработени с цел да се осигури адекватно финансиране за широкомащабно и цялостно обновяване на сградите за постигане на енергийна ефективност. Примерите за тези модели включват инструменти като:
- договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (ДЕСГР)
- финансиране от трети страни (ФТС)
- револвиращи фондове
- модели за взаимопомощ (REScoop)
- колективно финансиране
- „зелени“ облигации
Въпреки че тези схеми са се доказали като успешни и са били приложени в редица държави, те все още не се радват на повсеместно използване в цяла Европа. Все още съществуват някои затруднения, които възпрепятстват разпространението и повсеместното им прилагане. Ето защо „CITYnvest“ цели да преодолее именно тези пречки.
Договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат (ДЕСГР) са форма на 'креативно финансиране' на капиталови подобрения, при които средствата за енергийно обновяване се осигуряват от намалените разходи. При този вид договорености външна организация („дружество за предоставяне на енергийни услуги“ или „ДПЕУ“) реализира проект за подобряване на енергийната ефективност или проект за възобновяема енергия и използва средствата от спестените разходи или произведената възобновяема енергия за покриване на разходите по проекта, в това число и инвестиционните разходи. Презумпцията е, че дружеството няма да възстанови разходите си, освен ако проектът не генерира очакваните енергийни спестявания. Определението за тези договори, както и повече информация за тях, можете да откриете на интернет сайта на Европейската комисия.
„ДПЕУ“ е съкращение от „дружество за предоставяне на енергийни услуги“. Използва се и терминът „дружество за енергийни спестявания“. Те представляват дружество или друго юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или осъществява други подобрения на енергийната ефективност в помещенията на даден енергиен потребител и което поема известен финансов риск при тази си дейност. Заплащането за предоставените услуги се основава (изцяло или отчасти) на постигането на определени подобрения в енергийната ефективност.
Финансирането от трети страни се отнася единствено до дълговото финансиране. Проектите се финансират от трета страна, която обикновено е финансова институция или друг инвеститор, или ДПЕУ, а не от потребителя или клиента.
Финансовият инструмент е техниката на финансиране, която се използва за осигуряването на средства за проектите. Тя може да бъде:
- собствен капитал,
- заемен капитал,
- безвъзмездни средства,
- облигации (държавни или частни),
- комунални стимули („зелени“ или „бели“ сертификати),
- ДЕСГР или финансиране от страна на дружествата за енергийни спестявания,
- схеми за споделяне на риска и др.
Фондовете за револвиращи кредити са източник на средства за множество проекти за устойчива енергия. Револвиращите фондове могат да осигурят финансиране за проекти, които нямат достъп до друг вид кредитиране, отпускано от финансовите институции, или финансиране с лихва под пазарния процент (т.нар. „кредити при облекчени условия“). Названието на този вид фондове идва от револвирането на погасените средства, с които централният фонд се презарежда при погасяване на отпуснатите за индивидуални проекти кредити, като по този начин се създава възможност за отпускането на други кредити за нови проекти. Револвиращите фондове за устойчива енергия осигуряват финансиране на страните за осъществяването на проекти за енергийна ефективност, възобновяема енергия, както и други проекти за устойчива енергия, които генерират икономии на разходите. Тези икономии се проследяват и се използват за попълване на средства във фонда за следващата поредица инвестиции, като по този начин се осигурява устойчив цикъл на финансиране и същевременно се снижават оперативните разходи и се намалява въздействието върху околната среда. Зеленият фонд на гр. Лондон е един добър пример за фонд за револвиращи кредити. Определението за този вид фондове можете да откриете на интернет сайта на ManagEnergy.
REScoop е пример за модел за взаимопомощ. REScoop е акроним от съставното наименование „Кооперация за енергия от възобновяеми източници (Renewable Energy Sources Cooperative)“. Тези кооперации са граждански инициативи, които разработват проекти за възобновяема енергия и/или енергийна ефективност, продават тази енергия или предоставят услуги на нови инициативи. Терминът „REScoop“ не само дефинира правно кооперациите, но също така обхваща и общностните инициативи за енергия с какъвто и да било друг правен статут. В Европа съществуват около 2 500 REScoop инициативи. Повече информация можете да откриете на интернет сайта на Rescoop.
Колективното финансиране е нов алтернативен източник на финансиране. То се отнася до отправените покани до обществеността, обикновено по интернет, за финансирането на даден проект чрез дарение, парична вноска в замяна на възнаграждение, предварително заявяване на продукти, кредитиране или инвестиции.
Определението за този вид финансиране можете да откриете на интернет сайта на Европейската комисия.
Облигацията е дългов инструмент, посредством който даден инвеститор предоставя средства на дадено лице (обикновено юридическо лице или държавно ведомство), което заема средствата за определен период от време при плаващ или фиксиран лихвен процент. Облигациите се емитират от дружества, общини, държави и правителства за набирането на средства и за финансирането на техните проекти и дейности. Зелените облигации са всички онези инструменти, които се използват изключително за финансирането на приемливи за финансиране зелени инвестиции.
Защо да се инвестира в саниране с цел повишаване на енергийната ефективност?
- Санирането с цел подобряване на енергийната ефективност представлява един много ефективен начин за намаляване на емисиите и постигане на целите по отношение на климата на европейско, национално и местно равнище. Ясен е и потенциалът за действие: 40 % от потреблението на първична енергия в ЕС и 36 % от емисиите на CO2 в Европа се дължат на сградите.
- Тези инвестиции засилват местните икономики, като стимулират местните иновативни индустрии, строителите, производителите и дружествата за предоставяне на енергийни услуги („ДПЕУ“).
- Енергийните обновявания създават устойчиви работни места: съгласно Оценката на въздействието на пакета от мерки в областта на климата и енергетиката до 2030 г., те ще създадат близо два милиона работни места до 2020 г. и още два милиона до 2030 г. По своята същност, това ще бъдат местни работни места.
- Инвестициите в енергийната ефективност са се доказали като изгодни за собствениците на сгради, тъй като те гарантират дългосрочни финансови ползи чрез намаляване на сметките за енергия.
- Като намаляват сметките за енергия на отделните домакинства, този вид инвестиции могат да намалят енергийната бедност.
- Санирането може да подобри здравето и условията на живот чрез подобряване на вътрешните температурни условия и качеството на въздуха. Ние прекарваме средно 90 % от живота си в сгради и по този начин подобряването на температурните условия може да осигури сериозни преимущества от гледна точка на по-високите темпове на производителност, засилените способности за усвояване на нови знания и по-добрите санитарни условия.
Как се стартира проект?
В доклада, в който се прави преглед на иновативните модели на финансиране и управление на широкомащабно саниране, се поясняват възможните механизми и инструменти, който могат да бъдат използвани от местните власти при обновяването на сградния им фонд. Документът представя характеристиките на най-ефективните инициативи, които се разработват и реализират понастоящем, както и характерните за всеки един от моделите предизвикателства и рискове.
Ръководството за изграждане на „едно гише“ по въпросите на енергийното обновяване пояснява начина за стартиране на проекти за енергийно обновяване и определя основните предизвикателства и фактори за успех. То може да бъде изтеглено (на английски език) от библиотеката с ресурси.
Какъв е политическият контекст?
Европейският съюз си е поставил за цел да повиши енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. и с 27 % до 2030 г.
Съществуват две европейски директиви, които касаят намаляването на енергийното потребление на сградите: Директивата относно енергийните характеристики на сградите („ДЕХС“ от 2010 г., която трябва да бъде преразгледана преди 1 януари 2017 г.) и Директивата относно енергийната ефективност („ДЕЕ“ от 2012 г.).
ДЕХС включва разпоредби по следните въпроси:
- сертификати за енергийни характеристики при продажбата или отдаването под наем на сгради
- проверки на отоплителните и климатичните инсталации
- изискване всички нови обществени сгради да са с почти нулево потребление на енергия до 2018 г.
- изискване всички нови сгради да са с почти нулево потребление на енергия до 2020 г.
- изискване страните от ЕС да въведат минимални изисквания за енергийните характеристики на нови сгради, за основните ремонти на съществуващи сгради и за подмяната или модернизацията на сградни компоненти (инсталации за отопление и охлаждане, покриви, стени и др.)
- изискване страните от ЕС да определят всички национални финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите
ДЕЕ включва:
- Рамка за насърчаването на подобрения на енергийната ефективност в енергийната система на ЕС: всяка година страните от ЕС са задължени да санират най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани и ползвани от техните централни администрации.
- Изискването правителствата от ЕС да закупуват само сгради, които са с висока енергийна ефективност.
- Изискването държавите-членки да разработят дългосрочни национални стратегии за саниране на сградите, които могат да бъдат включени в техните национални планове за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ)
Считано от 9 юли 2015 г., изискването за разгъната използваема застроена площ бе намалено от 500 м2 до 250 м2 както по отношение на сертификатите за енергийни характеристики (чл. 12 от ДЕХС), така и по отношение на 3-те процента обновявания на обществени сгради (чл. 5 от ДЕЕ).
Първият принцип на енергийната ефективност е признанието, че най-големият местен енергиен източник в Европа е енергийната ефективност. За първи път този принцип е включен в стратегията за енергиен съюз на Европейската комисия.
Като организационен принцип, той важи за всички политически и инвестиционни решения и включва:
- гарантиране, че не са пренебрегнати или подценени решения за енергийни спестявания;
- събиране на достоверна информация, която ще позволи да се оценят в дългосрочен план икономическите, екологичните и социалните разходи и ползи от енергийно ефективни решения;
- премахване на бариерите, възпрепятстващи подобренията в енергийната ефективност;
- разработване и прилагане на конкретни политики, които ще дадат приоритет на инвестициите в енергийната ефективност.
Местните власти служат за пример и стимулират иновативните инструменти за финансиране на енергийната ефективност, особено в обществените сгради и общественото осветление. Местните власти могат да стимулират по-нататъшното навлизане на пазара и развитието на енергийната ефективност.
Местните власти имат полза от подобренията в енергийната ефективност и, тъй като са най-близо до гражданите, могат да ги насърчат да се включат в този процес и да подкрепят моделите за взаимопомощ и финансиране и да се възползват от тях.
За постигането на целта на ЕС по отношение на енергийната ефективност са необходими инвестиции в размер на повече от 100 милиарда евро годишно. Ето защо в ЕС са разработени няколко схеми за подпомагане:
- „Хоризонт 2020“ - по линия на изискването за „сигурна, чиста и ефективна енергия“ съществуват различни процедури, които акцентират върху сградите и финансирането.
- Съдействие за разработването на проекти (СРП): „ELENA“ - по линия на управляваната от Европейската инвестиционна банка програма се предоставят безвъзмездни средства (90 %) за техническа помощ при реализирането на мащабни инвестиции за устойчива енергия. СРП, по линия на програма „Хоризонт 2020“ (покана EE20), за по-малки проекти (6-50 милиона евро).
- Европейски фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) - фондът функционира като специализирана банка с цел предоставяне на индивидуализирани дългови и капиталови инструменти на местните и регионални власти.
- Европейски структурни и инвестиционен фонд (ЕСИФ) - Заделят се значителни средства (23 милиарда евро) за изграждането на икономика с ниски въглеродни емисии в зависимост от действащата във вашия район оперативна програма. Обновяването на сгради отговаря на условията за финансиране по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези възможности за финансиране също така биха могли да се обединят посредством многофондови оперативни програми.
- Заемите за обновяване са инструмент на ЕСИФ, който има за цел да комбинира публично и частно финансиране за инвестиции в енергийната ефективност в размер на 5-30 милиона евро. Инструментът осигурява достъп до финансиране при преференциални условия за кредити със срок на погасяване до 20 години.
- Инструментът за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) е още едно средство за привличане на финансиране от ЕСИФ, което осигурява възможност на държавите-членки да комбинират инфраструктурни инвестиции в енергийната ефективност и обучение на персонала.
- Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) - по линия на програмата „LIFE“ на ЕС този пилотен финансов инструмент ще съфинансира програми за енергийна ефективност.
- Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) - от м. септември 2015 г. ЕКЦИВ ще предоставя насоки за реализирането на качествени проекти и инвестиции, като по този начин ще ускори използването на финансови инструменти и ще подобри достъпа до финансиране.
- Прилагане на съществуващото европейско законодателство
ЕС си е поставил цел за 20 % енергийна ефективност до 2020 г. При все това настоящите индикативни национални цели, представени от държавите-членки, взети заедно, не успяват да постигнат тази цел. Поради много изключения, изискваните от държавите-членки годишни спестявания са сведени до 0.8 %.
Директивата относно енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите ще бъдат преразгледани през 2016 г. ЕС може да използва момента, за да разпореди стриктно прилагане на законодателството и по-добър мониторинг на напредъка.
Една опростена, хармонизирана и последователна система за мониторинг и докладване на законодателството по въпросите на климата и енергетиката, основаваща се на задължителни модели, би повишила прозрачността и подобрила регулацията.
- По-добра техническа помощ
Местните власти дават водещ пример и разработват нови иновативни модели на финансиране с цел ускоряване на темповете за обновяване, мобилизиране на необходимия капитал и създаване на публично-частни партньорства. Тъй като са най-близо до гражданите, местните власти са в състояние да ги ангажират в постигането на целите по енергийната ефективност. Въпреки това местните власти имат ограничен достъп до финансиране, защото условията за получаване на техническа помощ често пъти изключват малките и средни по размер местни органи на самоуправление. По-голямата подкрепа за обединяването на проекти на различни местни органи ще им позволи да достигнат критичния размер за инвестиции и да предложат приемливи за финансиране проекти.
- Премахване на финансовите и законодателните прагове
Стратегиите за фискална консолидация влияят върху капацитета на местните и регионални власти в определени държави-членки да започнат инвестиции. Регулаторните рамки (Европейската система от сметки, неутралността и „правилата за консолидация на дългове“) могат по-добре да подкрепят публичните инвестиции в енергийната ефективност и да гарантират правилни оценки на риска и дългосрочни капиталови изисквания за инвестициите. Законодателните рамки могат да подкрепят по-нататъшното развитие на пазарите за договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, основаващо се на гражданите финансиране, зелени облигации и други инструменти, представени от „CITYnvest“.
Print HTML