Frequently Asked Questions
Какъв е политическият контекст?
Европейският съюз си е поставил за цел да повиши енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. и с 27 % до 2030 г.
Съществуват две европейски директиви, които касаят намаляването на енергийното потребление на сградите: Директивата относно енергийните характеристики на сградите („ДЕХС“ от 2010 г., която трябва да бъде преразгледана преди 1 януари 2017 г.) и Директивата относно енергийната ефективност („ДЕЕ“ от 2012 г.).
ДЕХС включва разпоредби по следните въпроси:
- сертификати за енергийни характеристики при продажбата или отдаването под наем на сгради
- проверки на отоплителните и климатичните инсталации
- изискване всички нови обществени сгради да са с почти нулево потребление на енергия до 2018 г.
- изискване всички нови сгради да са с почти нулево потребление на енергия до 2020 г.
- изискване страните от ЕС да въведат минимални изисквания за енергийните характеристики на нови сгради, за основните ремонти на съществуващи сгради и за подмяната или модернизацията на сградни компоненти (инсталации за отопление и охлаждане, покриви, стени и др.)
- изискване страните от ЕС да определят всички национални финансови мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите
ДЕЕ включва:
- Рамка за насърчаването на подобрения на енергийната ефективност в енергийната система на ЕС: всяка година страните от ЕС са задължени да санират най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани и ползвани от техните централни администрации.
- Изискването правителствата от ЕС да закупуват само сгради, които са с висока енергийна ефективност.
- Изискването държавите-членки да разработят дългосрочни национални стратегии за саниране на сградите, които могат да бъдат включени в техните национални планове за действие по енергийна ефективност (НПДЕЕ)
Считано от 9 юли 2015 г., изискването за разгъната използваема застроена площ бе намалено от 500 м2 до 250 м2 както по отношение на сертификатите за енергийни характеристики (чл. 12 от ДЕХС), така и по отношение на 3-те процента обновявания на обществени сгради (чл. 5 от ДЕЕ).
Първият принцип на енергийната ефективност е признанието, че най-големият местен енергиен източник в Европа е енергийната ефективност. За първи път този принцип е включен в стратегията за енергиен съюз на Европейската комисия.
Като организационен принцип, той важи за всички политически и инвестиционни решения и включва:
- гарантиране, че не са пренебрегнати или подценени решения за енергийни спестявания;
- събиране на достоверна информация, която ще позволи да се оценят в дългосрочен план икономическите, екологичните и социалните разходи и ползи от енергийно ефективни решения;
- премахване на бариерите, възпрепятстващи подобренията в енергийната ефективност;
- разработване и прилагане на конкретни политики, които ще дадат приоритет на инвестициите в енергийната ефективност.
Местните власти служат за пример и стимулират иновативните инструменти за финансиране на енергийната ефективност, особено в обществените сгради и общественото осветление. Местните власти могат да стимулират по-нататъшното навлизане на пазара и развитието на енергийната ефективност.
Местните власти имат полза от подобренията в енергийната ефективност и, тъй като са най-близо до гражданите, могат да ги насърчат да се включат в този процес и да подкрепят моделите за взаимопомощ и финансиране и да се възползват от тях.
За постигането на целта на ЕС по отношение на енергийната ефективност са необходими инвестиции в размер на повече от 100 милиарда евро годишно. Ето защо в ЕС са разработени няколко схеми за подпомагане:
- „Хоризонт 2020“ - по линия на изискването за „сигурна, чиста и ефективна енергия“ съществуват различни процедури, които акцентират върху сградите и финансирането.
- Съдействие за разработването на проекти (СРП): „ELENA“ - по линия на управляваната от Европейската инвестиционна банка програма се предоставят безвъзмездни средства (90 %) за техническа помощ при реализирането на мащабни инвестиции за устойчива енергия. СРП, по линия на програма „Хоризонт 2020“ (покана EE20), за по-малки проекти (6-50 милиона евро).
- Европейски фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) - фондът функционира като специализирана банка с цел предоставяне на индивидуализирани дългови и капиталови инструменти на местните и регионални власти.
- Европейски структурни и инвестиционен фонд (ЕСИФ) - Заделят се значителни средства (23 милиарда евро) за изграждането на икономика с ниски въглеродни емисии в зависимост от действащата във вашия район оперативна програма. Обновяването на сгради отговаря на условията за финансиране по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези възможности за финансиране също така биха могли да се обединят посредством многофондови оперативни програми.
- Заемите за обновяване са инструмент на ЕСИФ, който има за цел да комбинира публично и частно финансиране за инвестиции в енергийната ефективност в размер на 5-30 милиона евро. Инструментът осигурява достъп до финансиране при преференциални условия за кредити със срок на погасяване до 20 години.
- Инструментът за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) е още едно средство за привличане на финансиране от ЕСИФ, което осигурява възможност на държавите-членки да комбинират инфраструктурни инвестиции в енергийната ефективност и обучение на персонала.
- Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) - по линия на програмата „LIFE“ на ЕС този пилотен финансов инструмент ще съфинансира програми за енергийна ефективност.
- Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) - от м. септември 2015 г. ЕКЦИВ ще предоставя насоки за реализирането на качествени проекти и инвестиции, като по този начин ще ускори използването на финансови инструменти и ще подобри достъпа до финансиране.
- Прилагане на съществуващото европейско законодателство
ЕС си е поставил цел за 20 % енергийна ефективност до 2020 г. При все това настоящите индикативни национални цели, представени от държавите-членки, взети заедно, не успяват да постигнат тази цел. Поради много изключения, изискваните от държавите-членки годишни спестявания са сведени до 0.8 %.
Директивата относно енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите ще бъдат преразгледани през 2016 г. ЕС може да използва момента, за да разпореди стриктно прилагане на законодателството и по-добър мониторинг на напредъка.
Една опростена, хармонизирана и последователна система за мониторинг и докладване на законодателството по въпросите на климата и енергетиката, основаваща се на задължителни модели, би повишила прозрачността и подобрила регулацията.
- По-добра техническа помощ
Местните власти дават водещ пример и разработват нови иновативни модели на финансиране с цел ускоряване на темповете за обновяване, мобилизиране на необходимия капитал и създаване на публично-частни партньорства. Тъй като са най-близо до гражданите, местните власти са в състояние да ги ангажират в постигането на целите по енергийната ефективност. Въпреки това местните власти имат ограничен достъп до финансиране, защото условията за получаване на техническа помощ често пъти изключват малките и средни по размер местни органи на самоуправление. По-голямата подкрепа за обединяването на проекти на различни местни органи ще им позволи да достигнат критичния размер за инвестиции и да предложат приемливи за финансиране проекти.
- Премахване на финансовите и законодателните прагове
Стратегиите за фискална консолидация влияят върху капацитета на местните и регионални власти в определени държави-членки да започнат инвестиции. Регулаторните рамки (Европейската система от сметки, неутралността и „правилата за консолидация на дългове“) могат по-добре да подкрепят публичните инвестиции в енергийната ефективност и да гарантират правилни оценки на риска и дългосрочни капиталови изисквания за инвестициите. Законодателните рамки могат да подкрепят по-нататъшното развитие на пазарите за договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, основаващо се на гражданите финансиране, зелени облигации и други инструменти, представени от „CITYnvest“.
Print HTML